Автор: Веселин Киров, Труд Следвайте Гласове в ТелеграмНа 13-ти февруари това, което

Автор: Веселин Киров, " Труд "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

На 13-ти февруари това, което редица български общественици предупреждаваха, че ще се случи, стана действителност. Първите мигранти дойдоха с под наем полет от Австрия. Общо 32-ма са върнати в България, по отношение на споразуменията с Австрия от декември 2023 година За жал, това не е изненада за българската общност, защото, с цел да ни допусне в по този начин наречения „ въздушно-капков Шенген “, австрийският канцлер Карл Немахер изнуди България, да приема в допълнение афганистанци и сирийци на своята територия.

Само че договорката, каквато беше показана на българската общност, е, че задачата на Фронтекс в България би трябвало да се усили трикратно, би трябвало да се откри засилен граничен надзор сред Румъния и България и Австрия би трябвало да изпрати експерти и съветници, които да оказват помощ на българските гранични служби на летищата ни.

Доколкото е известно, към момента нищо от тези поети задължения не е изпълнено. Ако в действителност такава е била сделката, то е редно стенограмите от междуправителствените срещи да бъдат оповестени и българските управляващи да изискат осъществяването на австрийската част от сделката, преди да ни бъдат връщани каквито и да било мигранти. На такова високо ниво, и по такива значими въпроси като Шенген и миграционна политика е ясно, че има подписани документи и е редно те да се съблюдават от всички страни.

В този ред на мисли години наред актуалното управление на Европейската комисия, както и предходното, постановяваха „ взаимност сред страните членки на Европейски Съюз “ във връзка с миграционната политика. Тази политика кулминира с решението на Съвета на Европейски Съюз от 8-ми юни 2023 година, с което се открива правилото на наложителната взаимност сред страните членки по въпросите за миграцията. Накратко, в границите на тази скица страните членки на Европейски Съюз би трябвало да се подчинят на квотна система за приемане на бежанци или да понесат финансова глоба от 22 000 евро за всяко отхвърлено лице. Впрочем австрийското управление гласоподава „ за “ това решение.

В този подтекст България не може да бъде посочена като несолидарна страна членка, тъй като съгласно формалните данни на Евростат, оповестени на уеб страницата на Съвета на Европейски Съюз, по отношение на популацията си, страната ни е приела най-вече украински мигранти от всички други европейски страни. Така при публично население от 6,4 милиона души България е приела 166 535 украинци, а Австрия със своите 8,9 милиона е приела 79 790 украинци. Къде в този случай е солидарността на другите страни членки на Европейски Съюз и в частност на Австрийската република с България? Защо още веднъж страната ни е третирана като страна членка „ втора употреба “? Излиза по този начин, че не стига, че одобряваме голям брой мигранти, само че ни се постановат и такива от избрани страни като Сирия и Афганистан.

Българските евродепутати, които са членове на комисиите AFET (външни работи) и SEDE (сигурност и отбрана) към Европейския парламент би трябвало неотложно да излязат с обща позиция против несправедливостта, която се прави против страната ни и да открият разговор с други страни, като Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Малта и Литва, които са срещу решението на Съвета на Европейски Съюз от 8 юни 2023 година

Като цяло, Европейската политика за миграцията за следващ път е със сбъркана идея. Когато през август 2015 година Ангела Меркел съобщи към милионите мигранти, които бяха на портите на Европейски Съюз прословутото си „ Елате, ще се оправим “, това имаше съдбовни последици за елементарните европейски жители. Последната такава беше отпреди няколко дни, когато група египетски мигранти изнасилиха групово италианско момиче в сицилианския град Катания пред очите на приятеля u. Нека напомним, че това напълно не са изолирани случаи и че такива имаше и в София, когато през 2020 година сирийски жител изнасили българка в столичния квартал „ Свобода “, а през 2019 година двама афганистанци изнасилиха малолетно момиче в кв. „ Военна рампа “. При такива условия, нужни ли са на българското общество още мигранти, въпреки и с цената на „ въздушно-капков “ Шенген?

Дъблинските съглашения, дружно с решението на Европейски Съюз от 8 юни имат за цел да трансфорат страни като България, Гърция и Италия в клъстъри на мигранти. Разбира се, че страните на първа линия ще са най-потърпевши, защото мигрантите ще бъдат регистрирани първо тук, а не в страни като Холандия, Ирландия или Белгия, които нямат външни граници и са географски предпазени. Ако пък дадена страна членка откаже да записва мигрант, то тя ще бъде задължавана да заплаща по 22 000 евро санкция на човек. Това не е взаимност, а следващото извиване на ръце от страна на развитите северни страни против юга. Тази миграционна политика на Европейски Съюз е и смъртна присъда за европейската цивилизация и метод на живот. Ироничното е, че дори има и комисар в настоящата Европейска комисия, с сектор „ Европейски метод на живот “. Това е гръкът Маргаритас Схинас, който против месечна заплата от 25 910 Евро, e виновен за миграционната политика, правото на леговище и интеграция на мигрантите. Съдейки по последните случаи от остров Сицилия, както и десетките атентати и убийства на европейци, работата му за последните 4 години и половина може да се дефинира единствено с една дума и тя е „ неуспех “. Провал, за който заплащат с цената на живота си елементарните европейски татковци, майки и деца.

За да се защитят европейските жители и метод на живот е редно да се открият следните правила:

• Изграждане на физически бариери по всички сухопътни външни граници на Съюза с съвременно видео наблюдение;

• Установяване на точкова система на имиграция, която да подсигурява, че могат да аплайват единствено избран вид мигранти въз основа на възрастта, образованието, квалификацията, трудовия опит и адаптивността към европейската цивилизация и метод на живот;

• Депортиране на неевропейски жители, които са безработни повече от 6 месеца;

• Строг граничен надзор и недопускане на мигранти до европейската територия, до момента в който не се откри дали не са политически бежанци, в противоположен случай - недопускане на територията на ЕС;

• Депортиране на неевропейски жители, които са направили избран брой гражданскоправни деликти за даден период;

• Уеднаквяване на ограниченията за уседналост от най-малко 10 години при процедурите по кандидатстване за поданство на страните членки на ЕС;

• Солидарност междw страните членки, само че при строго избрани фактори като се вземе поради Брутният вътрешен продукт, население, равнище на безработица, брой на подадените молби във всяка страна, както и се дефинира къде един мигрант би бил интегриран най-лесно по признаци като лингвистични знания. Така да вземем за пример е немислимо и скъпоструващо да се опитваш да интегрираш тогоански или камерунски емигрант с знания по немски език в България. Също по този начин стопански неизправно и незаслужено е България с стопанска система четири пъти по-малка от австрийската, да приема повече мигранти от нея.

В умозаключение - обстановката с миграцията и солидарността сред страните членки на Европейския съюз показва съществени провокации пред България, която се оказва под забележителен напън в резултат на недалновидни съглашения и политики. Остава се с усещането, че страната ни още веднъж е подготвена да жертва основни национални ползи в името на концепцията за „ Шенген непременно “. Върнатите мигранти от Австрия акцентират нуждата от съблюдаване на договореностите сред страните и осъществяването на уговорките за поддръжка и подпомагане. Същевременно, казусът акцентира и потребността от преосмисляне на миграционната политика на Европейски Съюз, за да се защитят общите европейски полезности и метод на живот, както и сигурността на европейските жители. Необходимо е да се вкарат по-строги ограничения за надзор на миграцията и да се укрепят външните граници, с цел да се сведе до най-малко незаконната имиграция. Само по този начин ще могат да се решат миграционните провокации, които се трансформират в стопански проблем за Европейски Съюз в подтекста на рецесията, мощна безработица и рецесия в покупателната дарба на европейския жител.

Инфо: " Труд "